May 18, 2019, 3:46 AM

В очакване, звездите с мен сънуват 

  Poetry » Love
1493 9 9

Денят дойде... Пак трябва да заминеш. 

И пак не съм готова за раздяла. 

Лъжа е – времето, че ще отмине 

тъй бързо, като мисъл отлетяла. 

 

А липсата ти тягостно присъства, 

Изпълва ложето и всяко кътче... 

Усещам още сплетените пръсти – 

разпиляват... и сбират ме по късче... 

 

Стопяват се от календара дните... 

В очакване, звездите с мен сънуват... 

Ту тъжни – мислите, ту в страх се скитат, 

по тайни пътища към теб пътуват... 

 

Денят дойде... И ето, че се връщаш. 

В гърдите пламнал е пожар стихиен! 

Нѝ дните ни... нѝ нощите са същи –  

сърцето истински тогава бие! 

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Кремена!
  • Чудно!
  • Оооо, още една звездичка към другите! Може да е малка звездичка, но дава крилааааа! Благодаря от сърце, г-н Тенев! Трогната съм! Благодаря ви приятели, че харесахте и коментирахте! Благодаря и на всички, харесали анонимно или прибрали в "любими" и на тези, които спряха на страничката ми! Приятна неделя ви желая!
  • Красива приказка за любовта с вълшебен край!
  • Разкош!
  • Пепи, поезията ти докосва и предизвиква вълнение! Поздравявам те!
  • Комплименти, Пепи! Нещо изстрадано и познато! Докосна ме дълбоко!
  • Времето може да е и враг, и приятел: както лекува, така и убива...
  • Напомни ми за казармата, за дните преминали в очакване на любимия. Наистина бие сърцето при завръщането му. "Ни дните ни... ни нощите са същи"
Random works
: ??:??