В очакване, звездите с мен сънуват
Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства,
Изпълва ложето и всяко кътче...
Усещам още сплетените пръсти –
разпиляват... и сбират ме по късче...
Стопяват се от календара дните...
В очакване, звездите с мен сънуват...
Ту тъжни – мислите, ту в страх се скитат,
по тайни пътища към теб пътуват...
Денят дойде... И ето, че се връщаш.
В гърдите пламнал е пожар стихиен!
Нѝ дните ни... нѝ нощите са същи –
сърцето истински тогава бие!
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
