RainaVakova
431 2760
20 ene 2019, 19:43

В огледалната кула 

  Poesía » Otra
370 5 7

Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули. 
В този крив лабиринт от незнайни познати, 
силуетът ми - мим в непринудена поза, 
колко дълго ти пише писма неизпратени
и вторачва очи от парализа грозна. 
Не вини му тежат, нито риск, нито
чума, 
с топла сянка катери на кула комина.... 
Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
в огледалото спукано седем години. 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • Благодаря ви, че имате око и за най-шантавите ми картини!
    Вдъхновени бъдете!
  • "Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
    в огледалото спукано седем години."

    Когато седемте се изтекат
    ще го намериш,.. Ще те забележи
    по татуираните хищни капки кръв.
    Че счупеното огледало реже...
  • Ефектен стих!
    Кратък, но въздействащ. Аплаузи, Райна!
  • Поверието за счупеното огледало и нещастната седемгодишна любов не важи за заразените с поезия. Усмихни се, момиче омайниче!
  • "Не познавам пчела, образувала белези
    по настръхнала кожа и намръщени скули."
    Невероятна си!
  • "Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
    в огледалото спукано седем години."!!!
Propuestas
: ??:??