Jan 20, 2019, 7:43 PM
В огледалната кула
Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати,
силуетът ми - мим в непринудена поза,
колко дълго ти пише писма неизпратени
и вторачва очи от парализа грозна.
Не вини му тежат, нито риск, нито
чума,
с топла сянка катери на кула комина....
Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
в огледалото спукано седем години.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Благодаря ви, че имате око и за най-шантавите ми картини!
Вдъхновени бъдете! -
"Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
в огледалото спукано седем години."
Когато седемте се изтекат
ще го намериш,.. Ще те забележи
по татуираните хищни капки кръв.
Че счупеното огледало реже... -
Ефектен стих!
Кратък, но въздействащ. Аплаузи, Райна! -
Поверието за счупеното огледало и нещастната седемгодишна любов не важи за заразените с поезия. Усмихни се, момиче омайниче!
-
"Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули."
Невероятна си! -
"Ще танцува дъхът му с мечтата ми скъпа
в огледалото спукано седем години."!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
