Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
26 sept 2014, 11:34

В огледалото

  Poesía
582 0 3

Разпознах себе си

по прекършените пръсти…

Пръстите, които крещяха -

„Обичам те! „

 

В пясък от болка и дъждове

виждах себе си…

докосвайки

тънките струни на любовта ни,

която умираше…

 

Безследно изчезващите стъпки на времето,

горяха от дните ни

разкъсан плащ от души

сълзи сред пръстта,

попили във мислите…

 

Вятърът гонеше ефимерни усмивки,

огледалото на самотата

покриваше смисъла на всичко

със мъгла и много дъжд…



дата: 17. 09. 2014г.

автор: Моника Стойчева 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря ти сърдечно, Кръстина! Радвам се, че беше тук!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Безследно изчезващите стъпки на времето,

    горяха от дните ни

    разкъсан плащ от души

    сълзи сред пръстта,

    попили във мислите…"
    -------------------------------------------
    Силно въздействащи метафори!
    Докосващ сърцето елегичен стих, посветен на любовта
    и нейната преходност. И сладка, и горчива, тя идва и си отива, оставяйки след себе си разрушени мостове, които никога вече няма
    да бъдат това, което са били. Поздрави и от мен!
  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря, ти Ан! Много си мила!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0