В огледалото
Разпознах себе си
по прекършените пръсти…
Пръстите, които крещяха -
„Обичам те! „
В пясък от болка и дъждове
виждах себе си…
докосвайки
тънките струни на любовта ни,
която умираше…
Безследно изчезващите стъпки на времето,
горяха от дните ни
разкъсан плащ от души
сълзи сред пръстта,
попили във мислите…
Вятърът гонеше ефимерни усмивки,
огледалото на самотата
покриваше смисъла на всичко
със мъгла и много дъжд…
дата: 17. 09. 2014г.
автор: Моника Стойчева
© Моника Стойчева All rights reserved.
