Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
26.09.2014 г., 11:34 ч.

В огледалото 

  Поезия
459 0 3

Разпознах себе си

по прекършените пръсти…

Пръстите, които крещяха -

„Обичам те! „

 

В пясък от болка и дъждове

виждах себе си…

докосвайки

тънките струни на любовта ни,

която умираше…

 

Безследно изчезващите стъпки на времето,

горяха от дните ни

разкъсан плащ от души

сълзи сред пръстта,

попили във мислите…

 

Вятърът гонеше ефимерни усмивки,

огледалото на самотата

покриваше смисъла на всичко

със мъгла и много дъжд…



дата: 17. 09. 2014г.

автор: Моника Стойчева 


© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти сърдечно, Кръстина! Радвам се, че беше тук!
  • "Безследно изчезващите стъпки на времето,

    горяха от дните ни

    разкъсан плащ от души

    сълзи сред пръстта,

    попили във мислите…"
    -------------------------------------------
    Силно въздействащи метафори!
    Докосващ сърцето елегичен стих, посветен на любовта
    и нейната преходност. И сладка, и горчива, тя идва и си отива, оставяйки след себе си разрушени мостове, които никога вече няма
    да бъдат това, което са били. Поздрави и от мен!
  • Благодаря, ти Ан! Много си мила!
Предложения
: ??:??