27 ene 2009, 15:50

В окото на бивола

  Poesía » Otra
1.3K 0 9
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки избира, Рег, всеки и всеки си носи товара и кръста...
  • "Светът е сълза във окото на бивола,
    и всеки избира къде свършва пътя и"

    !!!
    Прекрасен стих, невероятен финал!

  • "По-леко се носи от кърлеж,
    ревът наклокочен в талази по гърлото,
    от тази грамада волско търпение -
    талига по урвата, пълна със кръстове."
    !!!
  • Тежко!...
    Толкова асоциации направих и толкова картини видях, че ме заболя чак под лъжичката!
    Поздрави, Рег!
  • четох днес "през ключалката" няколко пъти...

    думите ти имат вкус и мирис, и цвят, и сърце, и всичко!
    дишат, Рег!*

    благодаря ти!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...