27 ene 2009, 15:50

В окото на бивола

  Poesía » Otra
1.3K 0 9
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки избира, Рег, всеки и всеки си носи товара и кръста...
  • "Светът е сълза във окото на бивола,
    и всеки избира къде свършва пътя и"

    !!!
    Прекрасен стих, невероятен финал!

  • "По-леко се носи от кърлеж,
    ревът наклокочен в талази по гърлото,
    от тази грамада волско търпение -
    талига по урвата, пълна със кръстове."
    !!!
  • Тежко!...
    Толкова асоциации направих и толкова картини видях, че ме заболя чак под лъжичката!
    Поздрави, Рег!
  • четох днес "през ключалката" няколко пъти...

    думите ти имат вкус и мирис, и цвят, и сърце, и всичко!
    дишат, Рег!*

    благодаря ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...