27.01.2009 г., 15:50

В окото на бивола

1.3K 0 9
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки избира, Рег, всеки и всеки си носи товара и кръста...
  • "Светът е сълза във окото на бивола,
    и всеки избира къде свършва пътя и"

    !!!
    Прекрасен стих, невероятен финал!

  • "По-леко се носи от кърлеж,
    ревът наклокочен в талази по гърлото,
    от тази грамада волско търпение -
    талига по урвата, пълна със кръстове."
    !!!
  • Тежко!...
    Толкова асоциации направих и толкова картини видях, че ме заболя чак под лъжичката!
    Поздрави, Рег!
  • четох днес "през ключалката" няколко пъти...

    думите ти имат вкус и мирис, и цвят, и сърце, и всичко!
    дишат, Рег!*

    благодаря ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...