27 янв. 2009 г., 15:50

В окото на бивола

1.3K 0 9
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки избира, Рег, всеки и всеки си носи товара и кръста...
  • "Светът е сълза във окото на бивола,
    и всеки избира къде свършва пътя и"

    !!!
    Прекрасен стих, невероятен финал!

  • "По-леко се носи от кърлеж,
    ревът наклокочен в талази по гърлото,
    от тази грамада волско търпение -
    талига по урвата, пълна със кръстове."
    !!!
  • Тежко!...
    Толкова асоциации направих и толкова картини видях, че ме заболя чак под лъжичката!
    Поздрави, Рег!
  • четох днес "през ключалката" няколко пъти...

    думите ти имат вкус и мирис, и цвят, и сърце, и всичко!
    дишат, Рег!*

    благодаря ти!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...