В окото на бивола
Не вярвам да беше браздата,
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.
димяща на дъхава порната почва,
платецът за всичките тегави стъпки,
със тежките хлопки и в есенни калове.
Не спряха да ръчкат телците,
при телешки нежности и пощръкляване.
Броиха, жигосваха, учиха впряга
да впива остен в непослушните хълбоци.
И само за малко във сламата,
преди да пропеят трети петли,
да имаш съня без тавата със мръвки,
курбана, и кожата, драна за тъпани.
Без оня юлар през очите,
преметнал пътеки към жертвени камъни,
рогата окичил с червената вълна -
поличба, че ти си животно за колене.
По-леко се носи от кърлеж,
ревът наклокочен в талази по гърлото,
от тази грамада волско търпение -
талига по урвата, пълна със кръстове.
Сега ще полегна на нивата,
с глава на браздата и пара от ноздрите...
Светът е сълза във окото на бивола,
и всеки избира къде свършва пътя и.
© Радост Даскалова All rights reserved.
