В Палестина утре ще умрат...
Да, побиват ме тръпки понякога.
Ражда се всеки път Палестина.
Неуморна от страшни опити,-
неуморна да се сражава!
Да, писател съм, -
не взимам позиция.
Член на смъртта –
на отряда им?
Не!
Покосява ме всяка нощ, -
умъртвява ме тази мисъл:
”Утре ще умрат!”
Да, да , ще са мъртви...
И онази телевизия няма да предава тогава...
На живо!
А тогава, на живо...
Самолети ще дупчат подземно небе,
майки ще плачат за деца,
и деца ще плачат за майки...
Ще спрете ли?
Няма!
Добре!
Тогава ще ви разкажа
за Адил...
- Знаем я твоята приказка....
- И какво знаете?
- Това е дете, нали?
- Точно така!
- Живее в пустинята черна?
- Да.
- Сега е добре тя!
- Как добре?!
- Има удобства!
В пустинята сива,
Адил вода пие.
- Хей, здрасти, Адил!
Адил не ме чува...
Чува конете,-
носещите последната на тази Земя
Вода.
Война...
Да, побиват ме тръпки понякога.
Ражда се всеки път тази моя Адил.
Жива след страшни опити,-
неуморна да се сражава!
Да, писател съм, може би...
Не взимам позиция.
Член на смъртта –
на отряда им?
Никога!
Та, аз обичам Адил!
И живота!!!
Сама, пустинята плаче...
Ражда се всеки път Палестина.
Неуморна от страшни опити,-
неуморна да се сражава!
Да, писател съм, -
не взимам позиция.
Член на смъртта –
на отряда им?
Не!
Покосява ме всяка нощ, -
умъртвява ме тази мисъл:
”Утре ще умрат!”
Да, да , ще са мъртви...
И онази телевизия няма да предава тогава...
На живо!
А тогава, на живо...
Самолети ще дупчат подземно небе,
майки ще плачат за деца,
и деца ще плачат за майки...
Ще спрете ли?
Няма!
Добре!
Тогава ще ви разкажа
за Адил...
- Знаем я твоята приказка....
- И какво знаете?
- Това е дете, нали?
- Точно така!
- Живее в пустинята черна?
- Да.
- Сега е добре тя!
- Как добре?!
- Има удобства!
В пустинята сива,
Адил вода пие.
- Хей, здрасти, Адил!
Адил не ме чува...
Чува конете,-
носещите последната на тази Земя
Вода.
Война...
Да, побиват ме тръпки понякога.
Ражда се всеки път тази моя Адил.
Жива след страшни опити,-
неуморна да се сражава!
Да, писател съм, може би...
Не взимам позиция.
Член на смъртта –
на отряда им?
Никога!
Та, аз обичам Адил!
И живота!!!
Сама, пустинята плаче...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados
