Да, побиват ме тръпки понякога. Ражда се всеки път Палестина. Неуморна от страшни опити,- неуморна да се сражава! Да, писател съм, - не взимам позиция. Член на смъртта – на отряда им? Не! Покосява ме всяка нощ, - умъртвява ме тази мисъл: ”Утре ще умрат!” Да, да , ще са мъртви... И онази телевизия няма да предава тогава... На живо! А тогава, на живо... Самолети ще дупчат подземно небе, майки ще плачат за деца, и деца ще плачат за майки... Ще спрете ли? Няма! Добре! Тогава ще ви разкажа за Адил... - Знаем я твоята приказка.... - И какво знаете? - Това е дете, нали? - Точно така! - Живее в пустинята черна? - Да. - Сега е добре тя! - Как добре?! - Има удобства! В пустинята сива, Адил вода пие. - Хей, здрасти, Адил! Адил не ме чува... Чува конете,- носещите последната на тази Земя Вода. Война...
Да, побиват ме тръпки понякога. Ражда се всеки път тази моя Адил. Жива след страшни опити,- неуморна да се сражава! Да, писател съм, може би... Не взимам позиция. Член на смъртта – на отряда им? Никога! Та, аз обичам Адил! И живота!!! Сама, пустинята плаче...
Ех, оценителите... Каквато и да е ценката, няма да принизи стойността на такъв стих. Аз лично се радвам че има хора като Хенри. А който завижда си е негов проблем... Продължавай така, можеш го!
Поздравления Хенри!!! "Да, побиват ме тръпки понякога.
Ражда се всеки път тази моя Адил.
Жива след страшни опити,-
неуморна да се сражава!"
А ти неуморно обичаш Адил и живота!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.