15 oct 2007, 17:37

В памет

  Poesía
797 0 4
 

          Шест месеца изминаха...   До бабината поставихме ти плоча -

                от снимката щастливи се усмихват очите ти...

                Избрахме ти онази снимка, дето направихме през миналото лято -

                да... на морето - прегърнал беше внука си на нея!

                Помитаме шишарките накапали...

                Кипарисът, надвесил клони над гроба ти, е все така зелен,

                                                                                                    но вече есен е...

 Отново ти донесохме цветя - сега

         единствен знак за любовта ни.

                Свещичка ти запалваме, а мама ти запали и цигара.

                Присядаме на пейката додето догорят...

                Открадната минутка време, във което наум със тебе да поговорим

                за болката и за тъгата... за плановете и надеждите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...