В памет
Шест месеца изминаха... До бабината поставихме ти плоча -
от снимката щастливи се усмихват очите ти...
Избрахме ти онази снимка, дето направихме през миналото лято -
да... на морето - прегърнал беше внука си на нея!
Помитаме шишарките накапали...
Кипарисът, надвесил клони над гроба ти, е все така зелен,
но вече есен е...
Отново ти донесохме цветя - сега
единствен знак за любовта ни.
Свещичка ти запалваме, а мама ти запали и цигара.
Присядаме на пейката додето догорят...
Открадната минутка време, във което наум със тебе да поговорим
за болката и за тъгата... за плановете и надеждите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
