Oct 15, 2007, 5:37 PM

В памет

  Poetry
796 0 4
 

          Шест месеца изминаха...   До бабината поставихме ти плоча -

                от снимката щастливи се усмихват очите ти...

                Избрахме ти онази снимка, дето направихме през миналото лято -

                да... на морето - прегърнал беше внука си на нея!

                Помитаме шишарките накапали...

                Кипарисът, надвесил клони над гроба ти, е все така зелен,

                                                                                                    но вече есен е...

 Отново ти донесохме цветя - сега

         единствен знак за любовта ни.

                Свещичка ти запалваме, а мама ти запали и цигара.

                Присядаме на пейката додето догорят...

                Открадната минутка време, във което наум със тебе да поговорим

                за болката и за тъгата... за плановете и надеждите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...