В памет на свекър ми

Той беше ми, като баща, 

също и учител – за хиляди неща, 

внимателен, грижовен, с отворена душа –

и за съвет, и ако си в тъга. 

Енциклопедия бе той, за нас, 

и настроение създаваше, ей тъй - завчас. 

С очи усмихнати и мисли чисти, 

превръщаше ни, в оптимисти. 

Сега пред нас, в ковчег лежи 

и част е вече, от миналото ни, 

но удивителен в живота свой, 

прокарал път на много, той. 

Като дете, войната преживял, 

мизерията и глада - познал, 

със буден ум и любопитен, 

за знания -  бил ненаситен. 

Животът му е целият – борба –

да имат децата му по-добра съдба. 

Човек със принципи, морал, 

честта си никога не е продал. 

Чийто живот той е пресякъл, 

в светлата си аура е увлякъл. 

Историите му  забавни във захлас,

всеки един слушал е от нас. 

А за внуците му грейваха очите 

и празнични правеха му дните. 

Доживя и прадядо да стане 

и както казваше: "Това е имàне." 

Отиде си от нас, човек достоен, 

отиде си, със дух спокоен. 

На колко хора в кръвта живее, 

те всички с него се гордеят! 

Пепи Петрова