24.02.2017 г., 15:23

В памет на свекър ми

1.4K 1 0

Той беше ми, като баща, 

също и учител – за хиляди неща, 

внимателен, грижовен, с отворена душа –

и за съвет, и ако си в тъга. 

 

Енциклопедия бе той, за нас, 

и настроение създаваше, ей тъй - завчас. 

С очи усмихнати и мисли чисти, 

превръщаше ни, в оптимисти. 

 

Сега пред нас, в ковчег лежи 

и част е вече, от миналото ни, 

но удивителен в живота свой, 

прокарал път на много, той. 

 

Като дете, войната преживял, 

мизерията и глада - познал, 

със буден ум и любопитен, 

за знания -  бил ненаситен. 

 

Животът му е целият – борба –

да имат децата му по-добра съдба. 

Човек със принципи, морал, 

честта си никога не е продал. 

 

Чийто живот той е пресякъл, 

в светлата си аура е увлякъл. 

Историите му  забавни във захлас,

всеки един слушал е от нас. 

 

А за внуците му грейваха очите 

и празнични правеха му дните. 

Доживя и прадядо да стане 

и както казваше: "Това е имàне." 

 

Отиде си от нас, човек достоен, 

отиде си, със дух спокоен. 

На колко хора в кръвта живее, 

те всички с него се гордеят! 

 

Пепи Петрова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...