Той беше ми, като баща,
също и учител – за хиляди неща,
внимателен, грижовен, с отворена душа –
и за съвет, и ако си в тъга.
Енциклопедия бе той, за нас,
и настроение създаваше, ей тъй - завчас.
С очи усмихнати и мисли чисти,
превръщаше ни, в оптимисти.
Сега пред нас, в ковчег лежи
и част е вече, от миналото ни,
но удивителен в живота свой,
прокарал път на много, той.
Като дете, войната преживял,
мизерията и глада - познал,
със буден ум и любопитен,
за знания - бил ненаситен.
Животът му е целият – борба –
да имат децата му по-добра съдба.
Човек със принципи, морал,
честта си никога не е продал.
Чийто живот той е пресякъл,
в светлата си аура е увлякъл.
Историите му забавни във захлас,
всеки един слушал е от нас.
А за внуците му грейваха очите
и празнични правеха му дните.
Доживя и прадядо да стане
и както казваше: "Това е имàне."
Отиде си от нас, човек достоен,
отиде си, със дух спокоен.
На колко хора в кръвта живее,
те всички с него се гордеят!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.