7 jul 2021, 23:20

В памет на Тихчо

  Poesía » Otra
1K 0 10

Осем години те носим в сърцата.

Осем години част си от нас.

Пламък си свише, що пали делата

и пътя ни сочи като компас.

 

В мислите ти си ни, рожбичко, мила,

всеки миг грееш с онази любов,

която е жива, тя не умира,

защото е дар за урока суров.

 

Знам... и години сто да изминат,

пак ще се срещнем в други живот,

ще се познаят душите ни мирни

по белия лъч, събрал ни във род.

 

На 14 юли стават 8 години от жестокото убийство на Тихомир!

Светла да е паметта на детето ми и дано Бог да прости на убиеца му!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...