21 may 2010, 12:26

В паяжина 

  Poesía » De amor
626 0 2

В паяжина

 

Бял мрамор кожата ти бе,

а тялото ти – жар от Гоби.

Щастливец бях – на седмото небе,

ведно и властващ, и заробен...

 

Тревожна мисъл в мен кръжи,

обзема в цялост мойта същност:

без тебе няма да съм жив...

 

Но и със теб не ще съм същият...

 

Живодар Душков

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??