May 21, 2010, 12:26 PM

В паяжина 

  Poetry » Love
625 0 2

В паяжина

 

Бял мрамор кожата ти бе,

а тялото ти – жар от Гоби.

Щастливец бях – на седмото небе,

ведно и властващ, и заробен...

 

Тревожна мисъл в мен кръжи,

обзема в цялост мойта същност:

без тебе няма да съм жив...

 

Но и със теб не ще съм същият...

 

Живодар Душков

© Живодар Душков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??