В паяжина
Бял мрамор кожата ти бе,
а тялото ти – жар от Гоби.
Щастливец бях – на седмото небе,
ведно и властващ, и заробен...
Тревожна мисъл в мен кръжи,
обзема в цялост мойта същност:
без тебе няма да съм жив...
Но и със теб не ще съм същият...
Живодар Душков
© Живодар Душков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И властващ, и заробен - сложна, но пък щастлива позиция, май!