21.05.2010 г., 12:26 ч.

В паяжина 

  Поезия » Любовна
582 0 2

В паяжина

 

Бял мрамор кожата ти бе,

а тялото ти – жар от Гоби.

Щастливец бях – на седмото небе,

ведно и властващ, и заробен...

 

Тревожна мисъл в мен кръжи,

обзема в цялост мойта същност:

без тебе няма да съм жив...

 

Но и със теб не ще съм същият...

 

Живодар Душков

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??