От морето Фока предпочете

битката да наблюдава –

где вълни вишиха гласовете:

„Слава! Слава! Слава!“...

Не вълнѝ – войниците му бяха!

Радваше го флангът им безкраен,

а стрелите им в ята летяха

в августовски ден сияен...

„Ахелой и той сребрист е сякаш...

За победата – предвестни знаци...“

...

Но внезапно тръгнаха в атака

българите – конници, пешаци...

Вяра на очите си не хвана:

малобройни вóйни, но... могъщи;

в пътя си не срещаха стомана,

а трескá, която скършваха.

Ред след ред – тъй както при коситба –

лягаха войниците му мъртви.

Лешояди кръгове оплитат:

пир усетили в кървяща жътва...

...

И в години късни се белеят

кости на войници неопяти...

В песни победилите живеят –

Симеон с бойците му сърцати.

Живодар Душков