От морето Фока предпочете
битката да наблюдава –
где вълни вишиха гласовете:
„Слава! Слава! Слава!“...
Не вълнѝ – войниците му бяха!
Радваше го флангът им безкраен,
а стрелите им в ята летяха
в августовски ден сияен...
„Ахелой и той сребрист е сякаш...
За победата – предвестни знаци...“
...
Но внезапно тръгнаха в атака
българите – конници, пешаци...
Вяра на очите си не хвана:
малобройни вóйни, но... могъщи;
в пътя си не срещаха стомана,
а трескá, която скършваха.
Ред след ред – тъй както при коситба –
лягаха войниците му мъртви.
Лешояди кръгове оплитат:
пир усетили в кървяща жътва...
...
И в години късни се белеят
кости на войници неопяти...
В песни победилите живеят –
Симеон с бойците му сърцати.
Живодар Душков
© Живодар Душков All rights reserved.