27 sept 2008, 23:08

***(в пет и половина)

  Poesía
739 0 22

 

С малка чанта смешни спомени,
с червен чадър в ръка
и разноцветни минали усмивки,
сгънати прилежно в джоба,
до ъгъла на днес пътувам дълго.
На два-три пъти леко се изгубвам -
по грешка съм взела карта от утре.
И завивах, вместо направо, обратно.
На спирка „Време”,
от сянката на часовника,
валят тихи случайности.
Точно в пет и половина имам среща.
С някого.

Със себе си.

Със вятъра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само за малко, защото закъснявам за срещата.
    Благодаряяяя!
  • Бъди точна!Поздравче!
  • Винаги е хубаво тук при теб! И много обичам разноцветните усмивки! Поздрави на вятъра! Гушкам, Дорчик! (с мноооого мечета)
  • Дора.
    Как можа да ти хрумне това с червения чъдър?
    Дора.
    Ако ти е правилен е-мейла, ще ти пратя една снимка.
    Дора.
  • Не закъснявай!!!
    Целуни вятъра и си вземи едно перце за спомен!
    Гуш!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...