Sep 27, 2008, 11:08 PM

***(в пет и половина)

  Poetry
743 0 22

 

С малка чанта смешни спомени,
с червен чадър в ръка
и разноцветни минали усмивки,
сгънати прилежно в джоба,
до ъгъла на днес пътувам дълго.
На два-три пъти леко се изгубвам -
по грешка съм взела карта от утре.
И завивах, вместо направо, обратно.
На спирка „Време”,
от сянката на часовника,
валят тихи случайности.
Точно в пет и половина имам среща.
С някого.

Със себе си.

Със вятъра.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само за малко, защото закъснявам за срещата.
    Благодаряяяя!
  • Бъди точна!Поздравче!
  • Винаги е хубаво тук при теб! И много обичам разноцветните усмивки! Поздрави на вятъра! Гушкам, Дорчик! (с мноооого мечета)
  • Дора.
    Как можа да ти хрумне това с червения чъдър?
    Дора.
    Ако ти е правилен е-мейла, ще ти пратя една снимка.
    Дора.
  • Не закъснявай!!!
    Целуни вятъра и си вземи едно перце за спомен!
    Гуш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...