7 ago 2016, 10:54

В полята златни... 

  Poesía
1158 2 7

В полята златни времето закотвя

моменти от отминали лета.

А в августовските пожари на съдбата

самият господ броди по света.

 

Коравите ръце замесват бури,

под черните вълни ридае тя –

душата, в своите нюанси

от есенно-безмълвна пустота.

 

Солената вода отмива мигом

стотици стъпки в пясъка ронлив.

И хиляди бушуващи емоции

разбиват се на пяна в някой риф.

 

Но всяко лято като че отнема

от цветовете ярки в нашия живот.

Додето избледнеят те до бяло

и слънцето завърши своя ход.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??