В полята златни...
В полята златни времето закотвя
моменти от отминали лета.
А в августовските пожари на съдбата
самият господ броди по света.
Коравите ръце замесват бури,
под черните вълни ридае тя –
душата, в своите нюанси
от есенно-безмълвна пустота.
Солената вода отмива мигом
стотици стъпки в пясъка ронлив.
И хиляди бушуващи емоции
разбиват се на пяна в някой риф.
Но всяко лято като че отнема
от цветовете ярки в нашия живот.
Додето избледнеят те до бяло
и слънцето завърши своя ход.
© Константин Дренски All rights reserved.
