7.08.2016 г., 10:54 ч.

В полята златни... 

  Поезия
1256 2 7

В полята златни времето закотвя

моменти от отминали лета.

А в августовските пожари на съдбата

самият господ броди по света.

 

Коравите ръце замесват бури,

под черните вълни ридае тя –

душата, в своите нюанси

от есенно-безмълвна пустота.

 

Солената вода отмива мигом

стотици стъпки в пясъка ронлив.

И хиляди бушуващи емоции

разбиват се на пяна в някой риф.

 

Но всяко лято като че отнема

от цветовете ярки в нашия живот.

Додето избледнеят те до бяло

и слънцето завърши своя ход.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??