В предела

В предела

Понявга впримчен си в предела –

прикътваш само две сълзи.

Печал душата е обзела.

Едва пристъпяш, но пълзиш.

И слънце бурята засенчва.

Сподиря пролет зима зла.

Морето пясъкът обсебва.

Мирът надмогва след война.

Връхлитат злост и обич в рая,

простират пламенни вълни.

Смиряваш се. И ще узнаеш

кога и как да продължиш.

Сега смълчи вина и грях,

бъди на праведните бряг.