В предела
Понявга впримчен си в предела –
прикътваш само две сълзи.
Печал душата е обзела.
Едва пристъпяш, но пълзиш.
И слънце бурята засенчва.
Сподиря пролет зима зла.
Морето пясъкът обсебва.
Мирът надмогва след война.
Връхлитат злост и обич в рая,
простират пламенни вълни.
Смиряваш се. И ще узнаеш
кога и как да продължиш.
Сега смълчи вина и грях,
бъди на праведните бряг.
© Плами All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
