В предела
Понявга впримчен си в предела –
прикътваш само две сълзи.
Печал душата е обзела.
Едва пристъпяш, но пълзиш.
И слънце бурята засенчва.
Сподиря пролет зима зла.
Морето пясъкът обсебва.
Мирът надмогва след война.
Връхлитат злост и обич в рая,
простират пламенни вълни.
Смиряваш се. И ще узнаеш
кога и как да продължиш.
Сега смълчи вина и грях,
бъди на праведните бряг.
© Плами All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
