29.04.2025 г., 18:13

В предела

457 1 0

В предела

 

Понявга впримчен си в предела –

прикътваш само две сълзи.

Печал душата е обзела.

Едва пристъпяш, но пълзиш.

 

И слънце бурята засенчва.

Сподиря пролет зима зла.

Морето пясъкът обсебва.

Мирът надмогва след война.

 

Връхлитат злост и обич в рая,

простират пламенни вълни.

Смиряваш се. И ще узнаеш

кога и как да продължиш.

 

Сега смълчи вина и грях,

бъди на праведните бряг.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...