http://www.vbox7.com/play:c43c7079
Притварям очи, а ти пак си пред мене,
танцуваш в душата ми с парещи стъпки.
Желая устните ти, влюбено позлатени,
да ми дарят незабравими радостни тръпки.
Ангелско сияние с благодат ме обгръща,
от звездите долитат зимните чудеса.
В хоризонт светъл деня ми превръща,
с утринен трепет разцъфват две сърца.
Коледно звънливи, нежни думи се ронят,
насищат сетивата ни с чувствата бели,
като искрящи снежинки във вихър се гонят,
за свята любов дантела от мисли изплели.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
Такива чувства остави в мен този стих! Нека те обгръща с благодат ангелското сияние! С пожелание, Васил!