19 nov 2008, 19:36

В прегръдката на ангелско сияние

997 0 15

http://www.vbox7.com/play:c43c7079

 

Притварям очи, а ти пак си пред мене,
танцуваш в душата ми с парещи стъпки.
Желая устните ти, влюбено позлатени,
да ми дарят незабравими радостни тръпки.

Ангелско сияние с благодат ме обгръща,
от звездите долитат зимните чудеса.
В хоризонт светъл деня ми превръща,
с утринен трепет разцъфват две сърца.

Коледно звънливи, нежни думи се ронят,
насищат сетивата ни с чувствата бели,
като искрящи снежинки във вихър се гонят,
за свята любов дантела от мисли изплели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "насищат сетивата ни с чувствата бели"
    Такива чувства остави в мен този стих! Нека те обгръща с благодат ангелското сияние! С пожелание, Васил!
  • за свята любов дантела от мисли изплели.

    !!!
  • Отново си победител!Съдечни поздрави и усмивки!!!
  • Красива подготовка за коледните празници! Браво Васко!
  • Много ми хареса!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...