19.11.2008 г., 19:36

В прегръдката на ангелско сияние

991 0 15

http://www.vbox7.com/play:c43c7079

 

Притварям очи, а ти пак си пред мене,
танцуваш в душата ми с парещи стъпки.
Желая устните ти, влюбено позлатени,
да ми дарят незабравими радостни тръпки.

Ангелско сияние с благодат ме обгръща,
от звездите долитат зимните чудеса.
В хоризонт светъл деня ми превръща,
с утринен трепет разцъфват две сърца.

Коледно звънливи, нежни думи се ронят,
насищат сетивата ни с чувствата бели,
като искрящи снежинки във вихър се гонят,
за свята любов дантела от мисли изплели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "насищат сетивата ни с чувствата бели"
    Такива чувства остави в мен този стих! Нека те обгръща с благодат ангелското сияние! С пожелание, Васил!
  • за свята любов дантела от мисли изплели.

    !!!
  • Отново си победител!Съдечни поздрави и усмивки!!!
  • Красива подготовка за коледните празници! Браво Васко!
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...