19 ene 2008, 14:25

в прегръдката на съня

989 0 1

В прегръдката на съня

В това утро красиво и блажено,
аз бавно отворих очи.
До мен спеше момче безценно,
озарено от парещите слънчеви лъчи.

Аз се наслаждавах на гладкото му лице,
на едва прокрадващата се мила усмивка,
на невероятно силните и парещи ръце,
закрилящи ме в страстна прегръдка.

Но той се помръдна неочаквано
и очите си с трепет отвори.
Впери поглед в мен проницателно
и започна мили думи да ми говори.

В този миг от някъде прозвуча
писклива и добре позната мелодия.
Моят будилник нетърпеливо зазвъня
и аз се събудих от тази пародия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих прегръдката на твоя сън!
    Нежен и копнежен стих!
    Поздрав, мила Лилия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...