В прегръдката на съня
В това утро красиво и блажено,
аз бавно отворих очи.
До мен спеше момче безценно,
озарено от парещите слънчеви лъчи.
Аз се наслаждавах на гладкото му лице,
на едва прокрадващата се мила усмивка,
на невероятно силните и парещи ръце,
закрилящи ме в страстна прегръдка.
Но той се помръдна неочаквано
и очите си с трепет отвори.
Впери поглед в мен проницателно
и започна мили думи да ми говори.
В този миг от някъде прозвуча
писклива и добре позната мелодия.
Моят будилник нетърпеливо зазвъня
и аз се събудих от тази пародия.
Нежен и копнежен стих!
Поздрав, мила Лилия!