13 feb 2022, 17:45

В прегръдката на времето 

  Poesía » Filosófica, Otra
342 1 8

Надникнах през ключалката на времето

от любопитство, искрено признавам,

а то като река течеше шеметно

величие понесло и забрава.

 

Картините препускаха край мене,

и всяка бе различна, и единствена,

едва насмогвах дъх да си поема.

Защо живеем толкова безсмислено?

 

То дава ни от всичко, щом поискаме,

а ние все мърморим недоволно

обвиваме душите в полуистини,

за „още“ са очите ни отворени.

 

И не разбираме какво пропускаме,

безценните минути как изтичат,

до дето най-накрая дръпне спусъка

и нашия живот превърне в ничий.

 

Стоях и гледах като омагьосана

танцуващото с необята време.

Една звезда изпратена от Космоса,

пошепна ми:“ Сега си променена!“

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??