ninasar (Nina Sarieva)
253 2006
Feb 13, 2022, 5:45 PM

В прегръдката на времето 

  Poetry » Phylosophy, Other
343 1 8

Надникнах през ключалката на времето

от любопитство, искрено признавам,

а то като река течеше шеметно

величие понесло и забрава.

 

Картините препускаха край мене,

и всяка бе различна, и единствена,

едва насмогвах дъх да си поема.

Защо живеем толкова безсмислено?

 

То дава ни от всичко, щом поискаме,

а ние все мърморим недоволно

обвиваме душите в полуистини,

за „още“ са очите ни отворени.

 

И не разбираме какво пропускаме,

безценните минути как изтичат,

до дето най-накрая дръпне спусъка

и нашия живот превърне в ничий.

 

Стоях и гледах като омагьосана

танцуващото с необята време.

Една звезда изпратена от Космоса,

пошепна ми:“ Сега си променена!“

© Nina Sarieva All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??