В прегръдката на времето
Надникнах през ключалката на времето
от любопитство, искрено признавам,
а то като река течеше шеметно
величие понесло и забрава.
Картините препускаха край мене,
и всяка бе различна, и единствена,
едва насмогвах дъх да си поема.
Защо живеем толкова безсмислено?
То дава ни от всичко, щом поискаме,
а ние все мърморим недоволно
обвиваме душите в полуистини,
за „още“ са очите ни отворени.
И не разбираме какво пропускаме,
безценните минути как изтичат,
до дето най-накрая дръпне спусъка
и нашия живот превърне в ничий.
Стоях и гледах като омагьосана
танцуващото с необята време.
Една звезда изпратена от Космоса,
пошепна ми:“ Сега си променена!“
© Nina Sarieva All rights reserved.
