ninasar (Nina Sarieva)
244 1986
13 февр. 2022 г., 17:45

В прегръдката на времето 

  Поэзия » Философская, Другая
264 1 8

Надникнах през ключалката на времето

от любопитство, искрено признавам,

а то като река течеше шеметно

величие понесло и забрава.

 

Картините препускаха край мене,

и всяка бе различна, и единствена,

едва насмогвах дъх да си поема.

Защо живеем толкова безсмислено?

 

То дава ни от всичко, щом поискаме,

а ние все мърморим недоволно

обвиваме душите в полуистини,

за „още“ са очите ни отворени.

 

И не разбираме какво пропускаме,

безценните минути как изтичат,

до дето най-накрая дръпне спусъка

и нашия живот превърне в ничий.

 

Стоях и гледах като омагьосана

танцуващото с необята време.

Една звезда изпратена от Космоса,

пошепна ми:“ Сега си променена!“

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??