20 may 2007, 12:58

В първия ден

  Poesía » Otra
1.5K 0 11

 

Първият ден след живота ми

почна със теб отначало.

Тъжно изхълца часовникът,

бутна стрелките си вяло.

Тежко пухти на стената

сам темерут - календарът.

Връща ми дата след дата.

В минал живот е и стар е.

Всичките вещи предишни

с нещо напомнят на тебе и

хвърлям ги - днес са излишни.

Някога бяха потребни.

Бяха ми билка и вричане,

станаха хапче отровно.

В първия ден нелогично е

с теб да започна отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...