20 may 2007, 12:58

В първия ден

  Poesía » Otra
1.5K 0 11

 

Първият ден след живота ми

почна със теб отначало.

Тъжно изхълца часовникът,

бутна стрелките си вяло.

Тежко пухти на стената

сам темерут - календарът.

Връща ми дата след дата.

В минал живот е и стар е.

Всичките вещи предишни

с нещо напомнят на тебе и

хвърлям ги - днес са излишни.

Някога бяха потребни.

Бяха ми билка и вричане,

станаха хапче отровно.

В първия ден нелогично е

с теб да започна отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...