20 may 2007, 12:58

В първия ден

  Poesía » Otra
1.5K 0 11

 

Първият ден след живота ми

почна със теб отначало.

Тъжно изхълца часовникът,

бутна стрелките си вяло.

Тежко пухти на стената

сам темерут - календарът.

Връща ми дата след дата.

В минал живот е и стар е.

Всичките вещи предишни

с нещо напомнят на тебе и

хвърлям ги - днес са излишни.

Някога бяха потребни.

Бяха ми билка и вричане,

станаха хапче отровно.

В първия ден нелогично е

с теб да започна отново.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...