20.05.2007 г., 12:58

В първия ден

1.5K 0 11

 

Първият ден след живота ми

почна със теб отначало.

Тъжно изхълца часовникът,

бутна стрелките си вяло.

Тежко пухти на стената

сам темерут - календарът.

Връща ми дата след дата.

В минал живот е и стар е.

Всичките вещи предишни

с нещо напомнят на тебе и

хвърлям ги - днес са излишни.

Някога бяха потребни.

Бяха ми билка и вричане,

станаха хапче отровно.

В първия ден нелогично е

с теб да започна отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...