Първият ден след живота ми
почна със теб отначало.
Тъжно изхълца часовникът,
бутна стрелките си вяло.
Тежко пухти на стената
сам темерут - календарът.
Връща ми дата след дата.
В минал живот е и стар е.
Всичките вещи предишни
с нещо напомнят на тебе и
хвърлям ги - днес са излишни.
Някога бяха потребни.
Бяха ми билка и вричане,
станаха хапче отровно.
В първия ден нелогично е
с теб да започна отново.
© Мая Попова Всички права запазени