May 20, 2007, 12:58 PM

В първия ден

  Poetry » Other
1.5K 0 11

 

Първият ден след живота ми

почна със теб отначало.

Тъжно изхълца часовникът,

бутна стрелките си вяло.

Тежко пухти на стената

сам темерут - календарът.

Връща ми дата след дата.

В минал живот е и стар е.

Всичките вещи предишни

с нещо напомнят на тебе и

хвърлям ги - днес са излишни.

Някога бяха потребни.

Бяха ми билка и вричане,

станаха хапче отровно.

В първия ден нелогично е

с теб да започна отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...