В ръцете ти
(на Ди)
Понякога, само понякога,
с поглед далечен в морето,
седя аз сама, във очакване
на слънцето над хоризонта.
Денят и нощта се догонват,
а тук от брега на зората -
се вслушвам в зова на делфините -
от теб дали носят послание.
Тогава си спомням за времето,
когато разсмивахме лятото.
На кея на нашите блянове
вълните разплискваха щастие.
Невидимо бягаха дните ни -
там където се ражда нощта.
Морето бе толкова сприхаво
сърдита бе всяка вълна.
Но имахме фея-орисница,
от залези люлка ни сплиташе,
в косите на белите облаци
потъвахме нежно в обичане.
Понякога, само понякога,
се моля в дълбоко мълчание.
В ръцете ти, мъжките - двете,
побира се моето мечтание.
31.01.2010
Jullie
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados
