Дъждът отмиваше намръщена гримаса,
по пътя бял се наводниха стъпките,
отвеждаха напред към ново лято,
назад оставиха следи за връщане...
Пътят извървян рисува спомена,
убита пеперуда стисната в ръката,
зелената поляна и гора разголена,
двама души, бягащи в полята.
Кръг след кръг, смях и драскотини,
тревата ни прегръщаше и пареше копривата,
един безумен странен пътник
и една незнайна бяла самодива. ...