В ръката стисках пеперуда
Дъждът отмиваше намръщена гримаса,
по пътя бял се наводниха стъпките,
отвеждаха напред към ново лято,
назад оставиха следи за връщане...
Пътят извървян рисува спомена,
убита пеперуда стисната в ръката,
зелената поляна и гора разголена,
двама души, бягащи в полята.
Кръг след кръг, смях и драскотини,
тревата ни прегръщаше и пареше копривата,
един безумен странен пътник
и една незнайна бяла самодива.
Цяла вечер, точно преди съмване,
очите са затворени, звездите преброени,
и едно превръщане на тихото момиче
в малка шарена тъга до мене.
Стисната в ръката, мъртва и красива,
без грам прашец и сладък смях,
отнесена от скитник, търсещ сред мечтите
вярата във чудото и следващ знак...
© Георги Зафиров All rights reserved.
Благодаря ти!
