Nando (Георги Зафиров)
93 317
17 нояб. 2009 г., 13:17

В ръката стисках пеперуда 

  Поэзия » Любовная
905 0 3

Дъждът отмиваше намръщена гримаса,

по пътя бял се наводниха стъпките,

отвеждаха напред към ново лято,

назад оставиха следи за връщане...

 

Пътят извървян рисува спомена,

убита пеперуда стисната в ръката,

зелената поляна и гора разголена,

двама души, бягащи в полята.

 

Кръг след кръг, смях и драскотини,

тревата ни прегръщаше и пареше копривата,

един безумен странен пътник

и една незнайна бяла самодива.

 

Цяла вечер, точно преди съмване,

очите са затворени, звездите преброени,

и едно превръщане на тихото момиче

в малка шарена тъга до мене.

 

Стисната в ръката, мъртва и красива,

без грам прашец и сладък смях,

отнесена от скитник, търсещ сред мечтите

вярата във чудото и следващ знак...

© Георги Зафиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Веско!
    Дианче просто го почувствах и написах... явно сърцето ми е нежно! Благодаря ти!
    alipieva- Дано...! Благодаря!
  • В момента съм скапана и това твое стихотворение така засили вибрациите ми,че сърцето ми се чувствува като изцеден лимон!Тая вечер те открих,но винаги ще те чета с удоволствие.Къде побираш толкова нежност?!
  • Поздравче!!!
Предложения
: ??:??