LeDeNo^MoMiChE (Ирина Тодорова) LeDeNo^MoMiChE (Ирина Тодорова)
6
13 abr 2007, 20:05

В Стаята…

  Poesía
893 0 4

В стаята бавно промъква се мракът,
всичко утихва - дочувам тъгата,
бавно дори и луната се скрива,
неволно узнала, че любовта си отива.

В стаята моя и твоя до вчера,
как да започна пак да живея,
само часовник малък ще трака,
бездушен, отмерващ от днес самотата.

В стаята прашна - сива килия,
там ти затвори душата - уби я,
сърцето наказа със тежка присъда,
между хладни стени от любов да загива.

В стаята малка след ден или век,
пак ще витае спомен за теб,
пак часовник нейде ще трака,
но вече забравил... Откога ли е тук?...
Самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0