Apr 13, 2007, 8:05 PM

В Стаята… 

  Poetry
714 0 4

В стаята бавно промъква се мракът,
всичко утихва - дочувам тъгата,
бавно дори и луната се скрива,
неволно узнала, че любовта си отива.

В стаята моя и твоя до вчера,
как да започна пак да живея,
само часовник малък ще трака,
бездушен, отмерващ от днес самотата.

В стаята прашна - сива килия,
там ти затвори душата - уби я,
сърцето наказа със тежка присъда,
между хладни стени от любов да загива.

В стаята малка след ден или век,
пак ще витае спомен за теб,
пак часовник нейде ще трака,
но вече забравил... Откога ли е тук?...
Самотата...

© Ирина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??