13.04.2007 г., 20:05 ч.

В Стаята… 

  Поезия
713 0 4

В стаята бавно промъква се мракът,
всичко утихва - дочувам тъгата,
бавно дори и луната се скрива,
неволно узнала, че любовта си отива.

В стаята моя и твоя до вчера,
как да започна пак да живея,
само часовник малък ще трака,
бездушен, отмерващ от днес самотата.

В стаята прашна - сива килия,
там ти затвори душата - уби я,
сърцето наказа със тежка присъда,
между хладни стени от любов да загива.

В стаята малка след ден или век,
пак ще витае спомен за теб,
пак часовник нейде ще трака,
но вече забравил... Откога ли е тук?...
Самотата...

© Ирина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??